Имало едно време, едно малко, сладко русо момиченце, на име Молка. Молка била много послушна, и тиха, рядко говорела, особено като е сред хора.
Молка обичала да говори само с обувките си, които заемали четири етажа от прекрасният и розов замък. В един прекрасен, слънчев, пеперуден ден, малката Молка,
 решила, че няма достатъчно обувки, турила си балната рокля, качила се в лимузината си, казала на шофьора си Онуфрии да кара към Мола, и потеглили. Мислила си през цялото време малката принцеса,
как ще си купи сандалки с пера от пъдпъдъченца, на 48 сантиметров ток, и как ще си ги носи с щастие и любов. Стигнали до мечтаното място, втурнала се малката Молка в Мола, и четири часа търсила мечтаните сандалки.
След четири часа, Молка излязла, разплакана, тъжна, светът и бил срутен, сърцето и разбито...Точно пред очите и , една девойка на име Фолка, купила
от любимият и магазин последнят чифт 42 номер чепички с перца...За малката Молка, живота бил свършил. Качила се тя в лимузината си, казала на Онуфрии, дий към дома, и заплакала с още по тежки сълзи...
Каква е поуката, мили деца? Не всеки, който се казва Онуфрии, и кара лимузина, може да те заведе до мечтаното щастие:))))

Яко.
А Молчо къде се е загубил?
:)))))))))))